miraj (Едита Георгиева)
7 1
17.02.2011 г., 11:47 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
569 0 3

Усещам дъх на летни нощи

и чувствам спомена в мен.

О, ето, виждам твоя образ,

от глупава усмивка породен.

 

И сякаш всичко се повтаря

със стари кадри в нов вариант,

където всяка дума зная

и всеки образ е познат.

 

Усещам нежната прохлада

от тихи летни дъждове,

които без следа отмиват

онези наши грехове.

 

Дали различно ще е всичко?

Едва ли, този филм е много стар!

А чувствата дали са нови,

или са спомени с друг финал?

 

Но ето, времето е спряло,

а ние все така сами

се мъчим всичко да възвърнем

от хубавите стари дни.

 

И само споменът остана,

за да напомня всеки миг,

че нашата любов я няма

и е оставила безброй несбъднати мечти.

 

 


 


 

 

© Едита Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??