***
Пребродих хиляди пътеки
във дъжд и слънце да те търся.
Изминах пътища нелеки,
броях си стъпките на пръсти.
Вървях във всичките посоки
и мъчех се да те намеря.
И планините най-високи
със своите нозе премерих.
Преплувах даже океана
с надеждата да те открия.
Небето само ми остана,
но там къде ли ще се скриеш?!
Накрая спрях да си отдъхна ...
Как може да не съм разбрала?
Та аз от тука точно тръгнах
и все във кръг съм се въртяла.
Ангелина Костова
1995 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Костова Все права защищены
Сега, обогатена с повече опит, надали ще да звуча така, но тези усещания няма да са чужди на много души. Затова и публикувах стихотворението.
