Пребродих хиляди пътеки
във дъжд и слънце да те търся.
Изминах пътища нелеки,
броях си стъпките на пръсти.
Вървях във всичките посоки
и мъчех се да те намеря.
И планините най-високи
със своите нозе премерих.
Преплувах даже океана
с надеждата да те открия.
Небето само ми остана,
но там къде ли ще се скриеш?!
Накрая спрях да си отдъхна ...
Как може да не съм разбрала?
Та аз от тука точно тръгнах
и все във кръг съм се въртяла.
Ангелина Костова
1995 г.
© Ангелина Костова All rights reserved.
Сега, обогатена с повече опит, надали ще да звуча така, но тези усещания няма да са чужди на много души. Затова и публикувах стихотворението.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
