Sep 26, 2014, 7:57 PM  

*** 

  Poetry » Love
623 0 3

Пребродих хиляди пътеки

във дъжд и слънце да те търся.

Изминах пътища нелеки,

броях си стъпките на пръсти.

 

Вървях във всичките посоки

и мъчех се да те намеря.

И планините най-високи

със своите нозе премерих.

 

Преплувах даже океана

с надеждата да те открия.

Небето само ми остана,

но там къде ли ще се скриеш?!

 

Накрая спрях да си отдъхна ...

Как може да не съм разбрала?

Та аз от тука точно тръгнах

и все във кръг съм се въртяла.

 

Ангелина Костова

1995 г.

© Ангелина Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!
    Това стихотворение написах през 1995 година и от тогава срещнах много нови шансове за нараненото си тогава сърце Сега, обогатена с повече опит, надали ще да звуча така, но тези усещания няма да са чужди на много души. Затова и публикувах стихотворението.
  • Добър ден,Ангелина!
    Една изгубена любов, след която и следите са изчезнали, Останали са само в нараненото ти сърце и ти се въртиш омъгьсан кръг, но уви!
    Времето лекува всичко. В търсенето си някъде ще срещнеш и твоя добър шанс Желая ти го! Творбата ти ми допадна и те поздравявам за нея! Поздрав и хубав ден!
  • !
Random works
: ??:??