Nella_gold (Нели )
841 4525
17 мар. 2009 г., 07:00

* * * 

  Поэзия
480 0 3

Днес стаята ми сякаш пуста е.

Затегнала стените си до... синьо.

Различно празна, а е пълна с хаос...

И въздухът почти ме задушава.



Протегнах се. Опитвам се да стигна

до прозореца - резето е клеясало от влагата.

Навярно от събраните във ъгъла миражи,

дори и сила вече не нямам.



Отсреща е вратата към терасата.

Дотам ще трябват само крачки няколко.

Но въздухът е задушлив.

От влагата... И не достига. Поваля ме.



Ще се надигна ли?! И кой ли ме е учил

да вървя - по книга?

Май трябва да е вътрешно

усещането за глътка... свобода.

Но дали е безпогрешно?!

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз скоро си мислих затова - Хамлет е жив у всеки от нас...
    Поздравления, Нелка!
  • Много тъжен стих....
    Самота,безсилие,обърканост.
    Предъдка силна,Нели!!!
  • Дали наистина трябва да се върви по начертания път?
    Не мисля. Миг, но единствен и неповторим.
    Поздравления, Нели!!!
Предложения
: ??:??