* * *
Днес стаята ми сякаш пуста е.
Затегнала стените си до... синьо.
Различно празна, а е пълна с хаос...
И въздухът почти ме задушава.
Протегнах се. Опитвам се да стигна
до прозореца - резето е клеясало от влагата.
Навярно от събраните във ъгъла миражи,
дори и сила вече не нямам.
Отсреща е вратата към терасата.
Дотам ще трябват само крачки няколко.
Но въздухът е задушлив.
От влагата... И не достига. Поваля ме.
Ще се надигна ли?! И кой ли ме е учил
да вървя - по книга?
Май трябва да е вътрешно
усещането за глътка... свобода.
Но дали е безпогрешно?!
© Нели All rights reserved.
