* * *
Днес стаята ми сякаш пуста е.
Затегнала стените си до... синьо.
Различно празна, а е пълна с хаос...
И въздухът почти ме задушава.
Протегнах се. Опитвам се да стигна
до прозореца - резето е клеясало от влагата.
Навярно от събраните във ъгъла миражи,
дори и сила вече не нямам.
Отсреща е вратата към терасата.
Дотам ще трябват само крачки няколко.
Но въздухът е задушлив.
От влагата... И не достига. Поваля ме.
Ще се надигна ли?! И кой ли ме е учил
да вървя - по книга?
Май трябва да е вътрешно
усещането за глътка... свобода.
Но дали е безпогрешно?!
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много тъжен стих....
Самота,безсилие,обърканост.
Предъдка силна,Нели!!! -
Дали наистина трябва да се върви по начертания път?
Не мисля. Миг, но единствен и неповторим.
Поздравления, Нели!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления, Нелка!