* * *
Душата ми е нощ, обвита в мрачен креп,
сърцето ми е скрито в ковчег от плътен лед,
очите ми са пусти, не виждат те света,
сълзите ми изтекли, сега лежат в прахта,
думите напразни не връщат никой пак,
където беше някой, сега остана само мрак...
сърцето ми е скрито в ковчег от плътен лед,
очите ми са пусти, не виждат те света,
сълзите ми изтекли, сега лежат в прахта,
думите напразни не връщат никой пак,
където беше някой, сега остана само мрак...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Попов Все права защищены
