* * *
Душата ми е нощ, обвита в мрачен креп,
сърцето ми е скрито в ковчег от плътен лед,
очите ми са пусти, не виждат те света,
сълзите ми изтекли, сега лежат в прахта,
думите напразни не връщат никой пак,
където беше някой, сега остана само мрак...
сърцето ми е скрито в ковчег от плътен лед,
очите ми са пусти, не виждат те света,
сълзите ми изтекли, сега лежат в прахта,
думите напразни не връщат никой пак,
където беше някой, сега остана само мрак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Попов Всички права запазени
