* * *

19.02.2008 г., 22:36 ч.

Поезия

5.0 / 1

563 0 1

Душата ми е нощ, обвита в мрачен креп,
сърцето ми е скрито в ковчег от плътен лед,
очите ми са пусти, не виждат те света,
сълзите ми изтекли, сега лежат в прахта,
думите напразни не връщат никой пак,
където беше някой, сега остана само мрак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бяла роза
Изповед

Не съм идеален, не съм и без грешки, и аз като всички грешах по човешки - подвластен на завист, робу...
Планински път

Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...
... И нека нищо друго няма...

ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА. Сега съм есенна топола... Но мога (даже през деня) да бъда истинска. И гола. ...

Още произведения »