* * *
И когато вън е бездна
във нощта така безвездна,
аз ще дойда, приеми ме,
назовеш ли ме по име.
А пък музиката литва
като божия молитва...
Ще се носи, ще се лее
и ще пита Борко де е?
Тя дали ще забележи,
свити като таралежи,
че са сгушени там двама
като зрителна измама?
Песента ще ги обгърне,
ниско долу тя ще свърне
по зелената поляна
във косите на Татяна.
Сгушена и притаена,
от целувка упоена,
с тях ще бъде неделима -
та нали са вече трима...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Русев Все права защищены
