* * *
И когато вън е бездна
във нощта така безвездна,
аз ще дойда, приеми ме,
назовеш ли ме по име.
А пък музиката литва
като божия молитва...
Ще се носи, ще се лее
и ще пита Борко де е?
Тя дали ще забележи,
свити като таралежи,
че са сгушени там двама
като зрителна измама?
Песента ще ги обгърне,
ниско долу тя ще свърне
по зелената поляна
във косите на Татяна.
Сгушена и притаена,
от целувка упоена,
с тях ще бъде неделима -
та нали са вече трима...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Русев Всички права запазени
