* * *
Понякога така не ми върви,
че иде ми да плача безутешно,
животът ми объркан е със дни
и чувствам се тъй сякаш ще е вечно.
Опитвам се да дишам по-дълбоко
и въздух да поемам все по-чист,
но никотиновия дим жестоко
се впива в мен, като мастило в лист.
И тъй очаквам да премине
ударът и другия след него,
дано надеждата ми не загине
във туй пътуване нелеко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Станоева Все права защищены
