Човек (Анна Станоева)
190 4916
May 3, 2007, 1:47 PM

* * * 

  Poetry
445 0 4
                                               
                                               Понякога така не ми върви,
                                               че иде ми да плача безутешно,
                                               животът ми объркан е със дни
                                               и чувствам се тъй сякаш ще е вечно.
                                               Опитвам се да дишам по-дълбоко
                                               и въздух да поемам все по-чист,
                                               но никотиновия дим жестоко
                                               се впива в мен, като мастило в лист.
                                               И тъй очаквам да премине
                                               ударът и другия след него,
                                               дано надеждата ми не загине
                                               във туй пътуване нелеко.

© Анна Станоева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??