eva_32 (Ева Корназова)
110 774
1 мая 2009 г., 01:35

* * * 

  Поэзия
704 0 6

 

Превърна се в навик, превърна се в делник...

Да, сушаво лято си ти.

Превърна се в скука нелепо безмерна,

в угаснали, хладни очи.

 

А беше за мене най-нежния празник,

едно до безкрай пиршество.

Надежда за изгрев, молитва за залез,

преливащо речно русло.

 

Тогава бе пролет дъждовна, зелена,

така обещаваща плод.

Земята с любов бе до смърт напоена,

готова да дава живот.

 

Но спря тази жива вода помежду ни

ведно със кръвта да тече.

Във мен ромоли и все още ме буди,

но в теб безвъзвратно ще спре...

© Ева Корназова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обреченост ??Край??Безнадеждност...
  • Дойдох за жива вода, жаден няма да си тръгвам, я! Барона
  • И аз да се наредя на опашката
    И аз съм изненадана, че е останало без коментар, но... Важното е, че те открихме! Може би, защото произведенията ти са без заглавия и трудно привличат вниманието. Поне с мен е така.
    Аплодирам те!
  • Страхотен, напевен стих!!!
    Удоволствие ми беше срещата с теб!
  • Чудесен стих... живителен...
  • Без коментар да оставиш такова стихотворение, си е направо престъпление. Ето и първия коментар. Това е може би най-хубавото ти стихотворение дотук, мила Ева!
    Стремително,живо, истинско...като река. Адам (Барона)
Предложения
: ??:??