* * *
Превърна се в навик, превърна се в делник...
Да, сушаво лято си ти.
Превърна се в скука нелепо безмерна,
в угаснали, хладни очи.
А беше за мене най-нежния празник,
едно до безкрай пиршество.
Надежда за изгрев, молитва за залез,
преливащо речно русло.
Тогава бе пролет дъждовна, зелена,
така обещаваща плод.
Земята с любов бе до смърт напоена,
готова да дава живот.
Но спря тази жива вода помежду ни
ведно със кръвта да тече.
Във мен ромоли и все още ме буди,
но в теб безвъзвратно ще спре...
© Ева Корназова All rights reserved.
