22 дек. 2012 г., 19:51

* * *

610 1 0

Страхливци сте, мъже!

Страхливци сте, да знаете.

И щете или не,

ще трябва да признаете

позорната си слабост,

макар и да нехаете.

 

Страхувате се, знам -

от мене се боите,

че всичко ще ви дам,

но всичко и ще искам.

Не съм ли по вкуса ви?

Сърцата си пестите?

 

Тогава по-далеч,

настръхнали котаци!

Вмирисано филе

пробутвайте на мацета

с проскубани опашки.

А мене не закачайте!

 

Вонящата ви смрад

съвсем не ме привлича.

Гризе ме вълчи глад,

но все пак предпочитам

да ям от гордостта си -

диетата пречиства.

 

Презирам ви, мъже!

Презирам ви отдавна.

Във вашите нозе

не чакайте да падна

за късче милостиня.

Дори и да съм гладна.

 

Ще чакам онзи час,

когато ще намеря

най-смелия от вас,

най-щедрия скъперник!

И аз ще се отпусна

в ръцете му трепереща...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...