Страхливци сте, мъже!
Страхливци сте, да знаете.
И щете или не,
ще трябва да признаете
позорната си слабост,
макар и да нехаете.
Страхувате се, знам -
от мене се боите,
че всичко ще ви дам,
но всичко и ще искам.
Не съм ли по вкуса ви?
Сърцата си пестите?
Тогава по-далеч,
настръхнали котаци!
Вмирисано филе
пробутвайте на мацета
с проскубани опашки.
А мене не закачайте!
Вонящата ви смрад
съвсем не ме привлича.
Гризе ме вълчи глад,
но все пак предпочитам
да ям от гордостта си -
диетата пречиства.
Презирам ви, мъже!
Презирам ви отдавна.
Във вашите нозе
не чакайте да падна
за късче милостиня.
Дори и да съм гладна.
Ще чакам онзи час,
когато ще намеря
най-смелия от вас,
най-щедрия скъперник!
И аз ще се отпусна
в ръцете му трепереща...
© Албена Димитрова Все права защищены