30 дек. 2010 г., 13:01

:)

610 0 0

Толкова хора си тръгват с умора от бели мечти
Хиляди мисли закриват лъчите на нашите дни

Губят се малки в лабиринти заключени

Търсят се винаги и се връщат неслучени

 

Тупкащи пясъци плавно затварят железни очи

Но картини остават и търсят убежище в черни сълзи

Обличат се бързо в изгорели съдби

Обичат се вечно както сини звезди

 

Бягащи мигове се шмугват в торбите на стари крадци

Мигащи стихове целуват в безкрайност тебе почти

Искат да имат и да пуснат в небето желаното

Трябва да викат за да забравят промяната

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...