1 окт. 2020 г., 08:31

* * *

499 3 3

Вятърът  изпъва

лъковете на дърветата.

Огледалото на водите

умножава светлината.

Ще забравят пътеките си

цяла зима мравките.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно благодаря, Младен, Яна! Зарадвахте ме с хубавите думи на вашия прочит!
  • Младен го е казал толкова хубаво! Искрени поздравления за красивото и дълбоко проявление на поетичния ти талант, Бояна!
  • Това е поезия сравнима само с даоската естетика. За нея са характерни: лаконичността, вътрешната самовглъбеност, дзенпрозренията и своеобразна монументалност, която ни води до спонтанна медитация. Малцина са българските поети, които умеят да пишат такава стойностна поезия, но ти несъмнено си сред майсторите на това направление, Бояна. Благодаря ти за удоволствието от прочита!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...