1 окт. 2020 г., 08:31

* * *

490 3 3

Вятърът  изпъва

лъковете на дърветата.

Огледалото на водите

умножава светлината.

Ще забравят пътеките си

цяла зима мравките.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно благодаря, Младен, Яна! Зарадвахте ме с хубавите думи на вашия прочит!
  • Младен го е казал толкова хубаво! Искрени поздравления за красивото и дълбоко проявление на поетичния ти талант, Бояна!
  • Това е поезия сравнима само с даоската естетика. За нея са характерни: лаконичността, вътрешната самовглъбеност, дзенпрозренията и своеобразна монументалност, която ни води до спонтанна медитация. Малцина са българските поети, които умеят да пишат такава стойностна поезия, но ти несъмнено си сред майсторите на това направление, Бояна. Благодаря ти за удоволствието от прочита!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...