1 окт. 2020 г., 08:31

* * *

497 3 3

Вятърът  изпъва

лъковете на дърветата.

Огледалото на водите

умножава светлината.

Ще забравят пътеките си

цяла зима мравките.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно благодаря, Младен, Яна! Зарадвахте ме с хубавите думи на вашия прочит!
  • Младен го е казал толкова хубаво! Искрени поздравления за красивото и дълбоко проявление на поетичния ти талант, Бояна!
  • Това е поезия сравнима само с даоската естетика. За нея са характерни: лаконичността, вътрешната самовглъбеност, дзенпрозренията и своеобразна монументалност, която ни води до спонтанна медитация. Малцина са българските поети, които умеят да пишат такава стойностна поезия, но ти несъмнено си сред майсторите на това направление, Бояна. Благодаря ти за удоволствието от прочита!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...