1 oct 2020, 8:31

* * *

496 3 3

Вятърът  изпъва

лъковете на дърветата.

Огледалото на водите

умножава светлината.

Ще забравят пътеките си

цяла зима мравките.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря, Младен, Яна! Зарадвахте ме с хубавите думи на вашия прочит!
  • Младен го е казал толкова хубаво! Искрени поздравления за красивото и дълбоко проявление на поетичния ти талант, Бояна!
  • Това е поезия сравнима само с даоската естетика. За нея са характерни: лаконичността, вътрешната самовглъбеност, дзенпрозренията и своеобразна монументалност, която ни води до спонтанна медитация. Малцина са българските поети, които умеят да пишат такава стойностна поезия, но ти несъмнено си сред майсторите на това направление, Бояна. Благодаря ти за удоволствието от прочита!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...