1 oct 2020, 8:31

* * *

498 3 3

Вятърът  изпъва

лъковете на дърветата.

Огледалото на водите

умножава светлината.

Ще забравят пътеките си

цяла зима мравките.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря, Младен, Яна! Зарадвахте ме с хубавите думи на вашия прочит!
  • Младен го е казал толкова хубаво! Искрени поздравления за красивото и дълбоко проявление на поетичния ти талант, Бояна!
  • Това е поезия сравнима само с даоската естетика. За нея са характерни: лаконичността, вътрешната самовглъбеност, дзенпрозренията и своеобразна монументалност, която ни води до спонтанна медитация. Малцина са българските поети, които умеят да пишат такава стойностна поезия, но ти несъмнено си сред майсторите на това направление, Бояна. Благодаря ти за удоволствието от прочита!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...