16 июл. 2011 г., 23:46

*** 

  Поэзия » Любовная
962 0 2

Изминах толкова път,

преди да започна да те чакам.

Пареше ми утрото 

и насърчаваше здрачът.

Изранените устни на умората 

не можеш да целунеш...

 

Безсънието на мисълта 

рисува вече другия.

© Павлина Райкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вечно е търсенето и дълъг е пътят му, успех, поздрав за стиха...
  • Добре дошла, Павлина!!!
    Ще се радвам да те чета.
Предложения
: ??:??