***
Изминах толкова път,
преди да започна да те чакам.
Пареше ми утрото
и насърчаваше здрачът.
Изранените устни на умората
не можеш да целунеш...
Безсънието на мисълта
рисува вече другия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Райкова Все права защищены