***

Poetry » Love

1.2K 0 2

Изминах толкова път,

преди да започна да те чакам.

Пареше ми утрото

и насърчаваше здрачът.

Изранените устни на умората

не можеш да целунеш...

Безсънието на мисълта

рисува вече другия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

slavimn (Славяна)

Вечно е търсенето и дълъг е пътят му, успех, поздрав за стиха...

2011-07-17T10:53:23+03:00
rozza (Радка Миндова)

Добре дошла, Павлина!!!
Ще се радвам да те чета.

2011-07-17T06:22:35+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0