Денем ти разкъсваше сърцето ми,
нощем аз със сълзи го лепях,
за да бъде цяло и да те обича...
Колко ли години пропилях?
Денем ти отравяше душата ми,
нощем аз лекувах я със страх
да не спре да диша, и тогава
да забравиш, че за теб живях.
Денем ти ме удряше не с удари,
а със най-горчивите слова.
Нощем - изморена и отчаяна,
триех синините от това. ...