* * *
Денем ти разкъсваше сърцето ми,
нощем аз със сълзи го лепях,
за да бъде цяло и да те обича...
Колко ли години пропилях?
Денем ти отравяше душата ми,
нощем аз лекувах я със страх
да не спре да диша, и тогава
да забравиш, че за теб живях.
Денем ти ме удряше не с удари,
а със най-горчивите слова.
Нощем - изморена и отчаяна,
триех синините от това.
Денем страдах, нощем се лекувах;
денем плачех, нощем спрях да спя.
Пет години спрях да съществувам
и кажи, кой страда от това?
Само аз и само зарад тебе
спрях да виждам светлото в деня.
Спрях да чувствам обичта на другите.
Спрях да се усмихвам на света...
нощем аз със сълзи го лепях,
за да бъде цяло и да те обича...
Колко ли години пропилях?
Денем ти отравяше душата ми,
нощем аз лекувах я със страх
да не спре да диша, и тогава
да забравиш, че за теб живях.
Денем ти ме удряше не с удари,
а със най-горчивите слова.
Нощем - изморена и отчаяна,
триех синините от това.
Денем страдах, нощем се лекувах;
денем плачех, нощем спрях да спя.
Пет години спрях да съществувам
и кажи, кой страда от това?
Само аз и само зарад тебе
спрях да виждам светлото в деня.
Спрях да чувствам обичта на другите.
Спрях да се усмихвам на света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Димитрова Всички права запазени
