12 июн. 2009 г., 14:10

* * *

630 0 3

В  дни

         на

            мъки

                и

                     несгоди,

                          на недоимък

                                       и

                           тъжен

                                сив 

                                 живот,

                                      твоите

                                            очи

                                                    и

                                                усмивка

                                                        ме

                                                           окриляват,

                                                                   че

                                                                       дори

                                                                             и

                                                                              надеждата

                                                                                      да

                                                                                 умира

                                                                                      има

                                                                                        по-

                                                                                            смислен

                                                                                                  и

                                                                                                     добър

                                                                                                            живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Арсов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...