12 июн. 2009 г., 14:10

* * *

632 0 3

В  дни

         на

            мъки

                и

                     несгоди,

                          на недоимък

                                       и

                           тъжен

                                сив 

                                 живот,

                                      твоите

                                            очи

                                                    и

                                                усмивка

                                                        ме

                                                           окриляват,

                                                                   че

                                                                       дори

                                                                             и

                                                                              надеждата

                                                                                      да

                                                                                 умира

                                                                                      има

                                                                                        по-

                                                                                            смислен

                                                                                                  и

                                                                                                     добър

                                                                                                            живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Арсов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...