А бяхме някога деца
А бяхме някога деца
и всичко ни изглеждаше невинно,
на дребна пакост и лъжа
усмихвахме се някак безпричинно.
А бяхме някога деца
и светът изглеждаше прекрасен,
със бонбонче във ръка
се чудехме кога ли ще пораснем.
Сега пораснали сме вече,
но го няма веселия детски смях.
В грижи делнични облечен,
се крие във мълчание и страх.
А бяхме някога деца
и светът ни беше във целувката на мама.
Грееха очите ни - слънца,
в безгрижие, което днес го няма.
В света на възрастните не открили
тази чиста, детска топлина,
вървим напред без глас, без сили
и мислим си: ''- А бяхме някога деца...''
27.11.2015г.
Мими Янева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Mimi Ivanova Все права защищены
