18 мар. 2023 г., 14:56  

А драскачите не ва́жат

804 5 8

Право куме в сляпото око...

ааа, небето всеки ден му лъскат,

че си дума ежедневно с Бог,

с пачето перо от златна гъска.

 

Взеха го читателя курбан

кисело му тръгна от бозища...

... инак киснат в звездната чорба

с напъни велики поетища

 

и бродират розички и крем,

плачат ту на рамото на мама,

ту на тате плачат, та баре́м

да те жегне..., щом го пишат двама.

 

А стърчи си трона  „Вчера бях,

най-велик сред всички простосмъртни,

утре ще съм само земна прах

по обущата на някой пътник..“

 

Е, личи си занаятчето – личи...

и звездите даже ще ти кажат:

300 книги има, не мълчи.

Другите?!- драскачите не ва́жат...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сигурно и драскачите си имат предназначение 😃 Харесах.
  • мойте са на дупки, Наде, че стана 8С и ми е жега... какво ще правим лятото... а сега значи е дошло време за стригане
  • Тя, поезията търпи да я яха кой как може,
    а и „тъпите“ тълпи носим си резервни кожи...

    Мерси, Кривак - размисъл и вдъхновение ми създаде. Мерси, Пепи - ..и кочината да не избием, че материалите са скъпи . Рецептата е известна, Смути. Благодаря, че се весна! Съгласна съм с теб, Ромашка. Язък за техниката, метафорите, римите... детекторите са други ...и настървено се обясняваш как си преживял това и онова, чудно... толкова ли зле са го написал, че чак и на теб не ти се вярва..
  • Поздравления, ИнаКалина!
    Що е „звездната чорба“ -
    рими, думи... думи рими,
    важно „берекет“ да има.
    Искам супа простичка,
    простичка, но от душа...
  • Ама темата яко се завихри 😀
    "Звездната чорба" много ме зарадва

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....