А драскачите не ва́жат
Право куме в сляпото око...
ааа, небето всеки ден му лъскат,
че си дума ежедневно с Бог,
с пачето перо от златна гъска.
Взеха го читателя курбан
кисело му тръгна от бозища...
... инак киснат в звездната чорба
с напъни велики поетища
и бродират розички и крем,
плачат ту на рамото на мама,
ту на тате плачат, та баре́м
да те жегне..., щом го пишат двама.
А стърчи си трона „Вчера бях,
най-велик сред всички простосмъртни,
утре ще съм само земна прах
по обущата на някой пътник..“
Е, личи си занаятчето – личи...
и звездите даже ще ти кажат:
300 книги има, не мълчи.
Другите?!- драскачите не ва́жат...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
