А думата е простичка...
Госпожице, ти май разбра погрешно
това, което казват моите стихове.
Летиш високо. Струвам ти се смешна.
Избрах да бъда в сянка (Тук по-тихо е).
Избрах да не говоря с тон висок
и лъскави бижута да не слагам.
Градът не се върти под моя ток
и вече май с кокошките си лягам.
А стане ли така, че да осъмна -
не пия водка с този или с онзи...
Най-сладката компания по тъмно
(щом няма го любимият) - е прозата.
Да, знам, че съм ти прекалено скучна.
И дрехите ми също са такива.
На модните тенденции не случвам -
понякога съм бяла, друг път сива.
Да ти налагам моя свят не ща.
Във него всичко е обикновено.
Аз предпочитам простите неща
пред твоята изтънчена надменност.
Но иска ми се... много ми се иска
да видиш как под модната прическа
отсреща, в огледалото се киска
красавица, със мирис на гротеска.
Когато всички ценности помръкнат
ще стане грозна даже красотата.
Достойните не се самоизтъкват
и стъпили са здраво на земята.
Госпожице, дано ме разбереш.
В една дума е вярното решение.
И с нея верен път ще избереш.
А думата е простичка:
с м и р е н и е!
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
