10 дек. 2007 г., 10:51

А не вярвахме...

944 0 16
Всяка нощ ще присъствам в съня ти,
зажаднелите устни ще поя със сълзи,
под клепачите спящи ще крия лика си,
а не повярва тогава, че тъй ще боли.

Всяка нощ неизменно ще идвам,
в съня ти ще раждам отново мечти,
зазори ли се - в теб ще умирам...
а не вярвах, че толкова много боли.

Всяка нощ ще ме имаш до тебе,
и насън ще проблясват онези искри,
ще се сливаме, пак ще копнеем...
а не вярвахме двама, че тъй ще боли.

Всяка нощ ще изтривам сълзите,
безпощадно ще крия онази тъга,
само нежност да виждат очите...
да не вярват... че боли ни така...

Всяка нощ ще сме двама отново,
пак ще стенем без дъх и без глас,
ще потъваме в страст и наново
ще прикриваме болката в нас...

Всяка нощ те дарявам със щастие,
всеки миг е със мен споделен,
в моя сън... си горчиво причастие...
любовта - невъзможна за мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...