А не вярвахме...
Всяка нощ ще присъствам в съня ти,
зажаднелите устни ще поя със сълзи,
под клепачите спящи ще крия лика си,
а не повярва тогава, че тъй ще боли.
Всяка нощ неизменно ще идвам,
в съня ти ще раждам отново мечти,
зазори ли се - в теб ще умирам...
а не вярвах, че толкова много боли.
Всяка нощ ще ме имаш до тебе,
и насън ще проблясват онези искри,
ще се сливаме, пак ще копнеем...
а не вярвахме двама, че тъй ще боли.
Всяка нощ ще изтривам сълзите,
безпощадно ще крия онази тъга,
само нежност да виждат очите...
да не вярват... че боли ни така...
Всяка нощ ще сме двама отново,
пак ще стенем без дъх и без глас,
ще потъваме в страст и наново
ще прикриваме болката в нас...
Всяка нощ те дарявам със щастие,
всеки миг е със мен споделен,
в моя сън... си горчиво причастие...
любовта - невъзможна за мен...
зажаднелите устни ще поя със сълзи,
под клепачите спящи ще крия лика си,
а не повярва тогава, че тъй ще боли.
Всяка нощ неизменно ще идвам,
в съня ти ще раждам отново мечти,
зазори ли се - в теб ще умирам...
а не вярвах, че толкова много боли.
Всяка нощ ще ме имаш до тебе,
и насън ще проблясват онези искри,
ще се сливаме, пак ще копнеем...
а не вярвахме двама, че тъй ще боли.
Всяка нощ ще изтривам сълзите,
безпощадно ще крия онази тъга,
само нежност да виждат очите...
да не вярват... че боли ни така...
Всяка нощ ще сме двама отново,
пак ще стенем без дъх и без глас,
ще потъваме в страст и наново
ще прикриваме болката в нас...
Всяка нощ те дарявам със щастие,
всеки миг е със мен споделен,
в моя сън... си горчиво причастие...
любовта - невъзможна за мен...
© Мила Нежна All rights reserved.
