А после?

А после?

Начало, думи, дрaзги, плач,

ненавист и омраза, но тагава!

Обида и гневни сълзи,

две пламнали очи!

А после? После срещи,

разговори, спомени

и пак сълзи горещи

от думите неизяснени.

Приятелство неосъзнато,

но истинско, красиво!

Лъжа, мълчание, смиреност

и ежедневие със напрежение пропито.

И черна смърт, и ров дълбок,

и мокра пръст, и гроб суров,

наместо истинска любов.

А после пак сълзи и рев,

и спомени далечни,

и усмивки отлетели,

красиви думи – закъснели!

А после? Летни дни горещи,

а вътре – студ и суша.

Изречени две думи тежки

и вик за помощ в пустош.

Протегнати за милост две ръце

към празното сърце.

А после? Един жесток и тъжен край,

мечти, любов, приятелство – убити.

Един живот изпълнен с лъжи, но край

и всички думи и чувства – заличени и убити.

А в гроба?

Не ме забравяй, а спомни си

защо ти казах първа думите: „върви си“.