Не мога да не те обичам,
нежен си, добър и мил,
но с мене ставаш романтичен
само когато пак си се напил.
С тебе виждам се в бяло,
ухилена, като маркиза.
Но защо е с толкова дълги ръкави
новата ми бяла риза?
Казала ни беше Мая,
„А пуша с лявата ръка”,
и аз изискана съм дама, вече зная,
и за теб не давам пукната пара!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Събева Все права защищены
Носи много хубаво настроение стиха и едно намигване! Поздрав!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
