Не мога да не те обичам,
нежен си, добър и мил,
но с мене ставаш романтичен
само когато пак си се напил.
С тебе виждам се в бяло,
ухилена, като маркиза.
Но защо е с толкова дълги ръкави
новата ми бяла риза?
Казала ни беше Мая,
„А пуша с лявата ръка”,
и аз изискана съм дама, вече зная,
и за теб не давам пукната пара!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Събева Все права защищены
Носи много хубаво настроение стиха и едно намигване! Поздрав!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
