Не мога да не те обичам,
нежен си, добър и мил,
но с мене ставаш романтичен
само когато пак си се напил.
С тебе виждам се в бяло,
ухилена, като маркиза.
Но защо е с толкова дълги ръкави
новата ми бяла риза?
Казала ни беше Мая,
„А пуша с лявата ръка”,
и аз изискана съм дама, вече зная,
и за теб не давам пукната пара!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зорница Събева Todos los derechos reservados
Носи много хубаво настроение стиха и едно намигване! Поздрав!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
