Защо хората, които
                            най-много обичам
             най-силно ме нараняват,
             защо не мога с лекота
                        да им простя?
             Със сигурност не искам
                   да им отмъщавам,
             а така боли...

             Опитвам се с мълчание
                          да им покажа
             къде грешат,
             с премрежен поглед
                            питам ги
                   защо го правят,
              а така боли...

              Боли от нож забит в гърба ми,
              боли от думи непремерени,
              от ръка с презрение отблъсната,
              боли от чувства пренебрегнати,
              от мечти несбъднати боли.

              Защо приятелите си погубвате,
              не разбирате ли -
                             от това боли?

              Защо безсилни сме
                      да им прощаваме,
              защо ли прошката тежи?...