14.10.2005 г., 2:10

А така боли

1K 0 2

             Защо хората, които
                            най-много обичам
             най-силно ме нараняват,
             защо не мога с лекота
                        да им простя?
             Със сигурност не искам
                   да им отмъщавам,
             а така боли...

             Опитвам се с мълчание
                          да им покажа
             къде грешат,
             с премрежен поглед
                            питам ги
                   защо го правят,
              а така боли...

              Боли от нож забит в гърба ми,
              боли от думи непремерени,
              от ръка с презрение отблъсната,
              боли от чувства пренебрегнати,
              от мечти несбъднати боли.

              Защо приятелите си погубвате,
              не разбирате ли -
                             от това боли?

              Защо безсилни сме
                      да им прощаваме,
              защо ли прошката тежи?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво е мн
  • "Защо хората, които
    най-много обичам
    най-силно ме нараняват.."
    Защотото онова което не можем да
    постигнем с лека ръка се превръща
    като цел в живота ни.
    Поздравления..

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...