Дъждовно време ме изгони вътре
и разпокъсан вятър ме развя.
Един живот зад мен се тътри
и още два пред мен вървят.
Препих със свят и цветове.
И не заспах, но бях щастлива.
А нямаше и помен от небе,
в което някак да се скрия.
Разходих се из стар квартал,
добре, че още съществува!
Дали светът е още цял?
Не знам. Не ме интересува.
© Мартина Все права защищены