23.01.2007 г., 11:36 ч.

A temporadas 

  Поезия
824 0 13

Дъждовно време ме изгони вътре

и разпокъсан вятър ме развя.

Един живот зад мен се тътри

и още два пред мен вървят.

 

Препих със свят и цветове.

И не заспах, но бях щастлива.

А нямаше и помен от небе,

в което някак да се скрия.

 

Разходих се из стар квартал,

добре, че още съществува!

Дали светът е още цял?

Не знам. Не ме интересува.

 

© Мартина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??