А толкова съм луда...
Не чакам да обяздиш моята душа...
И стъпките под грохота на коня
отекват глухо... тръгвам си пеша...
Ако ме поискаш - пак ще те догоня!...
Поспри за миг!... С развята грива
и блеснали копита... от надежда...
Камшика мислиш си, че ти отива?...
Поспри!... В очите и на коня да погледна!...
Желаеш ме с обяздена душа?...
Да бъда твоя? Да ме имаш?
Недей развява със камшика суета!... ...