А тя - жена!...Парче, та дрънка!...
В читалнята се трудих доста здраво
над „Опити”-те на мосю Монтен...
Една колежка ме похвали: „Браво!”
Реших, че стига ми за тоя ден...
Обсъждането продължихме вънка -
за тезите на този философ...
А тя – жена!...Парче, та дрънка!...
Родена, ще прощаваш, за любов!...
Та „Опити”-те дъвкахме до тъмно...
Огледахме се в парка – тъмнина!...
Така сме се увлекли...Ще се гръмна!...
Що време пропилях със таз жена!...
Ченето ми се схвана да говоря
и тезите да защитавам с плам...
Горката, рано изостави спора!...
Усетих се, че си говоря сам...
Приключих с мойто изложение,
зачаках кротко нейния въпрос...
Тя формулира заключение:
„Отчайващо!!!...Във любовта си бос!...
Четеш ми „Опити”, а не опита!...
Жена до теб седи!...Поне веднъж!...
Обидно е!... Самотен тъй ще скиташ!
Ми казано е: Дават ли ти – дръж!...
А ревматизъм сигурно ще хвана...
И се изръбих на това дърво!...
Що време чаках нещичко да стане!...
Напразно чакането е било!...”
Какво е чакала от мен не зная?...
На мен в ума ми бе мосю Монтен?...
За малко тя връз мен да скочи в края!..
Увардих се... Не ми е днеска ден!...
Науката от малък ме привлича...
Абе - опасно нещо - таз жена!...
То, нейното, на нищо не прилича!...
Накрая тръгна си самичка, на!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
