А утре...
Днеска те има. А утре – щрак!
Хлопва мандалото кратко и ясно
и те поема Вселенският Мрак.
Може би всичко там е прекрасно...
Сигурно няма злоба, вражда,
завист и подлост, гняв и омраза...
Тънка, безплътна е тая межда...
Някой ден всички ще я нагазим.
Страх ме е малко... Никой не знай,
колко ще плаща за греховете,
има ли Ад и има ли Рай...
В себе си носим всъщност и двете.
Прошка ли чака ни там с благослов
или от дяволи зли анатéма,
нямам представа, но много любов
искам Оттук за Натам да си взема.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
