laramaylin
1 436 результатов
Отива си август, но Лятото - не .
То още се гони с небесни коне,
плете си венчета от жълти цветя,
рисува красив и усмихнат света.
А после си пее на птиче с гласа. ...
  517 
И не ме търси, недей,
в аромата на звездите.
Те си имат апогей.
Аз си имам болки скрити.
Няма да ме видиш ти ...
  441 
Ти не си виновен. Аз сама се лъжа.
Щеше да е смешно, да не беше тъжно.
Думичките мили, дето ми ги пишеш,
всъщност са капани, до един излишни.
Моята наивност чакат да излапат. ...
  459 
Светла бяла стая. Самота.
Страх по ъ̀глите се утаява.
Бавно стъпва чакана нощта.
Сънища от болката спасяват.
И кошмарна неизвестност бди. ...
  1098 
Излъжи ме, излъжи,
с мили думички любими.
Разума ми завържи
и повтаряй мойто име.
Излъжи ме, че от мен, ...
  715 
Пролетта звъни, звъни, звъни
и ни мами : " Грабвайте багажа!"
Идват топли, безметежни дни.
Приказки за тях ще ви разкажа.
Нежен цвят вали - априлски сняг. ...
  549 
Поглеждаш към мен с калдъръмите бели,
шумиш във съня със зелени дъбрави,
червената кръв на чедата ти смели
препуска във мислите, вяра ми дава.
Снагата си горда изправя Балкана. ...
  529 
Февруари тръгва си с тъга.
Март се приближава и се смее.
Виж, разплисква весела дъга
в синьото над нас. И хубавее
мартенският свят с надежди сто. ...
  445 
На Емо
Ръцете ми твоите вечно ще търсят.
Очите - за твоите - пак ще се взират
отвъд разстояния, студ и пространства,
зад бялата линия там във Всемира. ...
  455 
На Емо
На пръсти ходете, на пръсти, на пръсти...
Недейте смущава покоя
на тая любов. Нека днес се прекръстим.
Да тръгнем след сянката твоя. ...
  456 
И като всяка крехка красота
нетраен е снегът. Примамливо блещука.
Затрупва с белотата си света
Да ни пречисти ... затова е тука.
Замислено вали. Припада здрач . ...
  656 
Скри снегът настръхналите рани,
грешките, възторзите, тъгите.
Същият е - ласкав както лани.
Все вали. Не чака. И не пита.
Нежен. Кротък. Като малко чудо. ...
  432 
Не си тръгвай, Любов! Твърде тъмно е вън.
Вън вали. Нямаш хляб и постеля.
Кой ще бди над света в дълговечния сън,
който мене от теб ще разделя?
Измислѝ ми криле – да прегърна нощта. ...
  482 
Нашата малка весела тайна -
вчера покълна, днеска порасна.
Гледам я вече с радост потайна,
с усмивка мъдра и мисъл ясна.
В нея са скрити яростни чувства, ...
  503 
Завалял е снегът - кротко, нежно и бяло.
По стрехѝте оставил е тих аромат.
И докато сме спали, докато сме спали
е превърнал във приказка този сив, скучен свят.
С бели бинтове скрил е ужасните рани. ...
  594 
Мълчи ми се, мълчи ми се с водата.
Тя ме разбира даже и без думи.
Молитвите в дълбокото ще пратя.
А капките ще греят помежду ни.
Наричам си най-огнените тайни. ...
  613 
Тръпна в тъгата си, толкова зимна,
стягаща, бляскава коледна гривна.
Зная мечтите си, думите зная,
зимни виелици дебнат ме в края.
Песни - снежинките, тъпанът - скрежът. ...
  687 
Да можеш да заплачеш с чужда скръб.
От чужда радост да строиш чертози.
На чужди смях да не обръщаш гръб.
Да тръпнеш и при чуждите облози.
Да искаш силно, въпреки страха, ...
  457 
Къде е празникът? Аз вглеждам се в тълпите
с настръхнали, угрижени лица.
Настъпват се, не се подреждат дните,
немирни, непораснали деца.
Унили погледи и слухове тревожни, ...
  627 
Опаковах сърцето си. Да не може да диша.
Да не търси звезди в декемврийската киша.
Твърде много боля ме и обича без мяра.
Не, не искам ни миг лудостта да повтаря.
Затова го заших в извехтяла торбица ...
  515 
Дантели от слани покриват пак
на всеки спомен шепота сърдечен.
Ноември си отива и е знак,
че винаги възторгът е далечен.
Но лилавее изгревът студен ...
  527 
Хризантеми – есенни слънца –
наградени с хубост непростима.
С крехки, тъй момичешки лица.
Есенни въздишки преди зима.
От листата ви наднича смях, ...
  631 
Смаляват се високите води
със есенно небрежно постоянство.
И всичко, незабравено преди,
сега изпълва светлото пространство
на кроткия и сънен пейзаж. ...
  470 
Да можеш да чакаш. Забравила времето.
Забравила целия свят... всичко временно...
Да знаеш да чакаш, така упорито,
че споменът сам през ума да прелита.
Търпение тихо във теб да се сгуши. ...
  1234 
Идват си в къщата нашите мъртви.
Сядат на масата сложена мълком.
Гледат ни дълго вътре в душите,
дето тъгата бездомна се скита.
Скръбни им пълним празните чаши. ...
  538 
Не бързай , Ноември не бързай...
Превръща се времето в бързей.
Тъгата в листата се скрива.
Но тръгва сърдечната крива
нагоре във нощите влажни. ...
  496 
Аз съм чудо. Но различно.
Скитам в ласкави вселени.
Всичко сиво, прозаично
ми тежи. Отеква в мене
само песен на щурчета, ...
  495 
Надбягвам се със слънцето, а то
от погледа ми пие сини глътки.
Танго танцува падащо листо
със вятъра. И слетите им стъпки
замират бавно в унес светлосив. ...
  498 
Септември пременен във охра слиза. Ветрее се годежната му риза. Косите му, виж, греят листопадни. Очите му за хубости са жадни. И кошница със плодове ни носи. Задава неочаквани въпроси. А пътят му е ясен и е лесен. Очаква годеницата си Есен. А тя нехае, все танго танцува. На хладна, недостъпна се пр ...
  648 
Понякога така ми се мълчи.
И сова ми пищи в ухото дясно.
Небето ме замерга със лъчи. Елементарното не ми е ясно.
Понякога съм падащо листо.
И мургавият глас на тъмнината. Неискреност усещам сто на сто. Заспивам във косите на житата. ...
  937  10  11 
Стигнете до Господа с чисти души.
Молете се. Той ще ви чуе .
Щом всякоя скръб със любов пресуши,
вий няма да страдате всуе.
Носете във себе си вяра докрай. ...
  1114 
Вижте го август! Стъпва полека.
Иде по своята бяла пътека.
Носи внимателно в ласкави длани
птици и нежни треви рзлюляни.
Весел покланя се пак на полето. ...
  1531 
Със рижи плитки, с луничава кожа,
посрещам лятото с фонтанни пръски.
Лениво време... Всичко е възможно.
По пясъка следите бягат дръзки.
Морето ми говори. И се смее. ...
  939 
Лятото със сенокосни длани
смее се, безгрижно си свирука.
Праща ми по птици замечтани
писъмце: "Побързай! Аз съм тука!"
Със очи блестящи, тъмносини, ...
  839 
Нощта на 3 срещу 4 юни е магична - това е нощта на Свети Константин и Елена по стар стил ... на нестинарите и на танците върху жарава..
Жаравата е необязден кон
и мята грива - огнени езици
А огънят е днес несбъднат дом,
за хора по-свободни и от птици. ...
  688 
Тъжна си, къщице... и ослепяла.
Някой избоде очите ти бели.
Ти прокърви, ала още си цяла...
още очакваш светли недели.
Тихо вратата самотно плаче. ...
  728 
Сълзѝте нямат милост.
Сергей Комитски
Сълзѝте идват слепи. Неповикани.
Разрязват с безпощадно острие
най-крехките ни, съкровени мигове. ...
  1163 
Буквите са ни очите.
Те ни водят надалече.
Тайни ни разкриват скрити
и ни правят по-човечни.
Пишем всяко светло име ...
  1235 
Тази нощ разговарям с дъжда.
Той истории странни споделя.
Все ме пита ... Отвърна ли " Да",
се промъква във мойта постеля.
И със капчици мили безброй ...
  752 
ххх
Подари ми любов ... само миг!
Нека нищо за теб да не зная!
Нека кратка е ... шеметен вик,
полетял и докоснал Безкрая. ...
  737 
Предложения
: ??:??