А въздухът е с дъх на леблебия

10 сент. 2013 г., 22:57

Поэзия

599 0 2

Китно дворче, ниска стряха,

малка мента, два коняка,

вехта, стара паралия,

допълнително ракия.

Кофа, кирка и лопата,

сива, спретната барака,

черно конче и кокошки,

куче и елек със брошки.

Влизайки във двора китен,

виждаш чайник запокитен,

приближаваш към чешмата,

някой мие си главата.

Тук на село е така,

няма баня, ни река,

всеки идва ти на гости,

влиза, сяда и не пости.

Сипваш му една ракия,

ври в джезвето леблебия,

режеш бързо два домата

от реколтата позната.

Почва сладката седянка,

няма място тук за дрямка,

диалогът е познат,

политическия враг.

Тук на село е така -

няма стрес, а тишина.

Сладък разговор с комшия,

въздух с дъх на леблебия.