А въздухът е с дъх на леблебия
Китно дворче, ниска стряха,
малка мента, два коняка,
вехта, стара паралия,
допълнително ракия.
Кофа, кирка и лопата,
сива, спретната барака,
черно конче и кокошки,
куче и елек със брошки.
Влизайки във двора китен,
виждаш чайник запокитен,
приближаваш към чешмата,
някой мие си главата.
Тук на село е така,
няма баня, ни река,
всеки идва ти на гости,
влиза, сяда и не пости.
Сипваш му една ракия,
ври в джезвето леблебия,
режеш бързо два домата
от реколтата позната.
Почва сладката седянка,
няма място тук за дрямка,
диалогът е познат,
политическия враг.
Тук на село е така -
няма стрес, а тишина.
Сладък разговор с комшия,
въздух с дъх на леблебия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преслава Петкова Всички права запазени
