25 мар. 2016 г., 09:41

*** 

  Поэзия » Другая
744 0 5

 Приятелю, ти знаеш ли,

че ако имаше приюти за души,

то твоята с радост бих я подслонила,

бих взела шепа пясъчни лъчи,

с последните сълзи храм бих съградила.

 

Бих сложила прозорчета от светлина,

врати от тишина и време спряло,

с пътека от небесната дъга

към новото начало на безкрая.

 

Бих отредила му олтари вечни от покой,

молитви от дъждовно ромолене,

в градините му бих засяла топлина

и бих започнала обратното броене.

 

А куполите бих посипала с прашец,

от обич сътворен, и от сърдечност,

с търпение, с очакване, и с доброта,

и бих му дала име- вечност.

 

Приятелю, ти знаеш за това.

© Maria Simeonova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??