***
Приятелю, ти знаеш ли,
че ако имаше приюти за души,
то твоята с радост бих я подслонила,
бих взела шепа пясъчни лъчи,
с последните сълзи храм бих съградила.
Бих сложила прозорчета от светлина,
врати от тишина и време спряло,
с пътека от небесната дъга
към новото начало на безкрая.
Бих отредила му олтари вечни от покой,
молитви от дъждовно ромолене,
в градините му бих засяла топлина
и бих започнала обратното броене.
А куполите бих посипала с прашец,
от обич сътворен, и от сърдечност,
с търпение, с очакване, и с доброта,
и бих му дала име- вечност.
Приятелю, ти знаеш за това.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Simeonova Все права защищены
