destinaciq (Maria Simeonova)
7 10
25.03.2016 г., 9:41 ч.

*** 

  Поезия » Друга
851 0 5

 Приятелю, ти знаеш ли,

че ако имаше приюти за души,

то твоята с радост бих я подслонила,

бих взела шепа пясъчни лъчи,

с последните сълзи храм бих съградила.

 

Бих сложила прозорчета от светлина,

врати от тишина и време спряло,

с пътека от небесната дъга

към новото начало на безкрая.

 

Бих отредила му олтари вечни от покой,

молитви от дъждовно ромолене,

в градините му бих засяла топлина

и бих започнала обратното броене.

 

А куполите бих посипала с прашец,

от обич сътворен, и от сърдечност,

с търпение, с очакване, и с доброта,

и бих му дала име- вечност.

 

Приятелю, ти знаеш за това.

© Maria Simeonova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??