Приятелю, ти знаеш ли,
че ако имаше приюти за души,
то твоята с радост бих я подслонила,
бих взела шепа пясъчни лъчи,
с последните сълзи храм бих съградила.
Бих сложила прозорчета от светлина,
врати от тишина и време спряло,
с пътека от небесната дъга
към новото начало на безкрая.
Бих отредила му олтари вечни от покой,
молитви от дъждовно ромолене,
в градините му бих засяла топлина ...