***
Боли, когато съм без теб -
сърцето е обгърнато от лед...
Душата ми на пепел разпиля се,
в сълзи горещи, цяла, аз облях се...
Кърви сърцето, разцепено на две,
всяка вечер плача аз, като дете,
моля се отново ти да си до мен,
моля се да е просто сън този ден,
във който скарахме се така жестоко
и разрушихме на любовта си гнездото.
Празно е във мен сега -
зове те моята душа!
Ти беше моят живот,
но те изгубих, любов...
И себе си мразя за това,
че всичко свърши така...
Казах ли ти, колко те обичам
и че за тебе само дишам...
Казах ли ти, че за теб копнея
и без теб не искам да живея?
Без теб не искам аз да продължа -
кажи, накъде сега да вървя?
Дотук свърши моят път -
няма те, а сълзите текат...
"Липсваш ми!" - искам да изкрещя,
но гласът ми вече замря!
"Обичам те!" - тихо шептя,
но ти не ме чуваш сега...
Още чувствам твоите прегръдки
и жадно търся твоите целувки!
В очите ти искам да се взирам
от топлината им да отпивам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Тодорова-Вачева Все права защищены
