Боли, когато съм без теб -

сърцето е обгърнато от лед...

Душата ми на пепел разпиля се,

в сълзи горещи, цяла, аз облях се...

Кърви сърцето, разцепено на две,

всяка вечер плача аз, като дете,

моля се отново ти да си до мен,

моля се да е просто сън този ден,

във който скарахме се така жестоко

и разрушихме на любовта си гнездото.

Празно е във мен сега -

зове те моята душа!

Ти беше моят живот,

но те изгубих, любов...

И себе си мразя за това,

че всичко свърши така...

Казах ли ти, колко те обичам

и че за тебе само дишам...

Казах ли ти, че за теб копнея

и без теб не искам да живея?

Без теб не искам аз да продължа -

кажи, накъде сега да вървя?

Дотук свърши моят път -

няма те, а сълзите текат...

"Липсваш ми!" - искам да изкрещя,

но гласът ми вече замря!

"Обичам те!" - тихо шептя,

но ти не ме чуваш сега...

Още чувствам твоите прегръдки

и жадно търся твоите целувки!

В очите ти искам да се взирам

от топлината им да отпивам...