И ето, отново слизам

                                            по витите стълби на Ада.

                                            А долу запалени свещи

                                            горят в мрака.

                                            Отправям се към  Сатаната,

                                            а от дясната му страна

                                            стои слугата.

                                            Пита ме какво ме води тук,

                                            под земята, а аз му отговарям:

                                           - Злобата, стаила се в душата!

                                            Той не потрепва, все едно

                                            каменна плоча е застинала

                                            на стената.

                                            И тук, в мрака, стаил се е мир,

                                            липсващ на Земята.

                                            Измежду каменните плочи

                                            се стича вода и се слива

                                           с меланхолията на тъжните лица.

                                           Разходката продължава,

                                           но нямам време да се спирам

                                           на много места,

                                           тук е само за мъртви лица.