И ето, отново слизам
по витите стълби на Ада.
А долу запалени свещи
горят в мрака.
Отправям се към Сатаната,
а от дясната му страна
стои слугата.
Пита ме какво ме води тук,
под земята, а аз му отговарям:
- Злобата, стаила се в душата!
Той не потрепва, все едно
каменна плоча е застинала
на стената.
И тук, в мрака, стаил се е мир,
липсващ на Земята.
Измежду каменните плочи
се стича вода и се слива
с меланхолията на тъжните лица.
Разходката продължава,
но нямам време да се спирам
на много места,
тук е само за мъртви лица.
© Ваня Милова Всички права запазени