Моят нежен бунт е скитнически да творя.
Знам, че във света аз просто съществувам.
Но, кажете ми, разпъната, дали сега
има смисъл аз на кръстовете да робувам.
А материята винаги е пристрастена към живота.
Но не искам миналото в бъдещето да копирам.
Моя подпис винаги ще слагам със охота.
В него пълноценност на деня и всеки миг намирам.
И не ми пробутвай битие, утъпкана пътека.
В джунглата обичам волно аз да тичам.
Прималяла от умора, да полегна на тревата мека.
Неспокойния ми ум във себе си да сричам. ...