Sarra (Сара)
6 6
14 авг. 2009 г., 21:03

Адажио за лека нощ 

  Поэзия » Пейзажная
1123 0 4

Нощта бавно разпусна косите си черни,

със дъх на роса и на мащерка дива.

Луната клепачи надигна свенливо

и пръсна светулки в тревите вечерни.

 

Набъбнали облаци в небето обагрено,

един срещу друг устремени се втурнаха

и в дълга целувка в морето се гмурнаха,

от огъня лумнал внезапно след залеза.

 

Дърветата протегнаха изящни клони

и върхове в косите на нощта заровиха.

Полека се свлече мъглата, виновно,

и шепа звезди зеницата лунна отрони.

 

Млечният път се спусна сподирен

по двете могили близнаци, надолу,

като ласкав вятър, в палава волност,

и се разля по тях разюздан, немирен.

 

Долината надигна разбудени трусове.

Разплиска лунни отражения в росата

и начерта пътека към недрата

в утробата на живородно устие.

 

Потръпна с хълбок планината,

като в предчувствие за хала,

тревожно горска птица недоспала

със вик разкъса тишината.

 

И втурна се с неистов вой в нощта

ураган, природата да покорява.

Да я огъва. Да владее. Да я възродява.

Притихна всичко после. И заспа.

© Сара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??