Адска жега
Слънцето лятно пече ли пече
и няма тъмни облаци на небето.
Горещо лятото е за голям и за дете
а хората жънат житото в полето.
А гората наша българската пак гори,
от глупава небрежност или уж "грешка".
Огънят изяжда дърветата, много ни боли,
хора от алчност убиват гората за пари.
И все към небето ние поглеждаме сега,
на Бог се молим дъжд да ни даде.
А жаркото слънце си пече и пече,
а в очите ни сълзи и голяма тъга!
Но останала е в нас още вярата,
да помогне Бог, ще чуе ншите слова!
Ще завали силен дъжд и укроти огъня,
а българите ще го благословим за това!
© Валентин Миленов Все права защищены