20 июл. 2024 г., 12:37  

Адска жега

610 0 2

                              Адска жега

 

 

Слънцето лятно пече ли пече

и няма тъмни облаци на небето.

Горещо лятото е за голям и за дете

а хората жънат житото в полето.

 

А гората наша българската пак гори,

от глупава небрежност или  уж "грешка".

Огънят изяжда дърветата, много ни боли,

хора от алчност убиват гората за пари.

 

И все към небето ние поглеждаме сега,

на Бог се молим дъжд да ни даде.

А жаркото слънце си пече и пече,

а в очите ни сълзи и голяма тъга!

 

Но останала е в нас още вярата,

да помогне Бог, ще чуе ншите слова!

Ще завали силен дъжд и укроти огъня,

а българите ще го благословим за това!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...